Несменяем лидер от четвърт век: Как го постигна Путин
Макар в интервала 2008-2012 година президент на Русия да бе Дмитрий Медведев, когато на Путин краткотрайно му се наложи да бъде министър председател , актуалният съветски президент, който към този момент 25 години дърпа конците в страната, в никакъв случай не е допускал някой различен да бъде номер едно
Така е от девети август 1999 година, когато тогавашният държавен глава Борис Елцин го назначи на първо време за министър-председател. Само няколко месеца по-късно, на 31 декември същата година, Путин го наследи на президентския пост. През всичките години от този момент западни политици, като например Ангела Меркел, идваха и си отиваха. А Путин остана.
Изграждането на „ най-силната персонална тирания “
През тези 25 години съветският президент трансформира страната си в „ най-силната персонализирана (лична) тирания в света “, както споделя съветският политолог Михаил Комин. „ Русия естествено не е Северна Корея – тя просто е прекомерно огромна. Но отношението към жителите е същото, а страната изисква от тях от ден на ден честност. “
Както показва Комин пред Дъждовни води, това е станало допустимо, защото за времето на своето ръководство Путин поредно е отслабил всички политически институции на Русия . „ Негова цел през цялото време бе преустройството на демокрацията в негова изгода. И през днешния ден цялата власт в съветската страна е съсредоточена в ръцете на един-единствен човек – Владимир Путин ”
Контролът над районите като база на властта
Всичко стартира с отстраняването на „ районната автономност “, спомня си Комин. Той изяснява, че една от значимите политически промени в първия мандат на Путин бе одобряването на така наречен представители на президента в районите – те би трябвало да управляват районната политика. Именно по този метод Кремъл си сътвори личен инструмент за надзор в районите – база за циментирането на властта, уверен е Комин.
На същото мнение е живеещият във Финландия съветски политолог Григорий Нижников . „ Когато си спомняме за Русия от времената на ранния Путин, се сещаме и за множеството самостоятелни центрове на властта – както конституционни, по този начин и неофициални, като да вземем за пример олигарсите. Всички те образуваха една противотежест на Кремъл. “ Путин унищожи всичко това, централизира всичко и подчини властовата система на Русия, споделя Нижников пред Дъждовни води.
Това обаче не е единствената причина за продължителното ръководство на съветския президент, счита специалистът. Тъй като през последните 25 години имаше задоволително събития, които биха могли да бъдат рискови за Путин. Сред тях, по думите на Нижников, са митингите в Москва след парламентарните избори през 2011-а; опасността от неустойчивост на Крим след неговата анексия през 2014-а; вълненията след оспорваната пенсионна промяна през 2018-а; всеобщите митинги в цяла Русия, въодушевени от Навални, през идващите години; началото на войната в Украйна, придружено от улични митинги в Москва и в Санкт Петербург.
Всяка опозиция на популацията обаче бе последвана от още по-тежки репресии и през днешния ден към този момент няма никой, който да може да се опре на Путин, акцентира Нижников.
На 7 май 2024 Путин постави клетва за идващ президентски мандатСнимка: Sergey Bobylev/SNA/IMAGO IMAGES
Овладяване на съдилищата и кавга с опозицията
Друг значим фактор за запазването на властта на Путин е целенасоченото намаляване на съдилищата по време на втория му мандат, отбелязва Михаил Комин. Лоялните по отношение на владетеля съдии получиха повече власт спрямо другите си сътрудници. „ Стигна се даже до такава степен, че някогашни правосъдни секретари получиха шанса да станат съдии. И по този начин съдилищата изгубиха своята самостоятелност. “
Към това се прибавят и измененията в изборната система в интерес на Путин и неговата партия „ Единна Русия “ . „ Сега ръководещата партия господства с помощта на системата за угнетяване на опозицията, а не с помощта на обществените тематики, които изиграха роля по време на първите два мандата на Путин “, споделя специалистът.
Вместо да се утвърди против демократичната съпротива, Путин създаде към себе си един тип кабинет в сянка, счита съветският социолог Александър Бикбов . В този стеснен кръг президентът събра хора, споделящи неговите съответни бизнес ползи. Техните компании получиха огромни държавни поръчки и по този начин се обогатиха, акцентира Бикбов.
Манипулацията на груповата историческа памет
Същевременно на обществото бе наложена визия за Русия, според която страната по време на цялата си история е играла извънредно позитивна роля. Всичко отрицателно бе изключено, всички спорове от предишното бяха изтрити, споделя Бикбов. Той назовава това „ операция на груповата историческа памет “, която също води до подсилване на властта на Путин.
В тази представа Русия е показана като общество с обичайни полезности – общество, в което спорът с управляващите се отхвърля, а безусловната преданост към ръководещите се възхвалява като даденост.
И тримата специалисти – събеседници на Дъждовни води са единомислещи, че в бъдеще тези трендове единствено ще се засилят и Путин ще се задържи на власт дълго. „ Проблемът е, че различен претендент няма, нито пък има място за него. Последните избори , които Путин завоюва в действителност, бяха тези от 2004 година. Всичко друго бе непочтено “, обобщава Михаил Комин. Според специалиста Путин ще бъде избран отново и след края на настоящия му мандат през 2030 година, а продължителността на ръководството му може да бъде лимитирана единствено от физическата му възраст.
Григорий Нижников също дефинира като минус това, че руснаците не виждат опция на Путин и по-скоро се боят от измененията. Той отбелязва, че в Русия постоянно е имало нужда от твърда ръка. „ Силната водеща персона постоянно е трябвало да взима решенията и да се оправя с проблемите. В краен случай руснаците могат да си разрешат да подлагат на критика губернаторите, само че не и президента под мотото: в случай че Путин знаеше за това, казусът би бил решен незабавно! “. А това е остаряла съветска традиция.
Автор: Deutsche Welle;
